За поддържането на здрави зъби, най-важни са добрата, всекидневна орална хигиена и редовните, профилактични прегледи при дентален лекар.
Въпреки това, повече от 30 години в различни научни институти по целия свят се правят опити за разработване на ваксина, предпазваща зъбните тъкани от развитие на кариес. Зъбният кариес е с мултифакторна етиология, включваща различни микроорганизми, както и фактори на околната среда. Сред широката група бактерии, изолирани от лезиите, на първо място се нареждат Streptococcus mutans (S. mutans), Lactobacillus acidophilus , and Actinomyces, като S. Mutans се определя за основен етиологичен агент.
Още през далечната 1972 г. е докладвано, че в Англия започват тестове върху животни на ваксина, предпазваща зъбните тъкани от развитие на кариес и се смята, че скоро ще започнат да се провеждат и изследвания с хора. Но поради появили се технологични затруднения и на фона на липсата на силни икономически интереси, проектът е прекратен.
Независимо от това, в изследователските центрове по света, днес се правят различни разработки по темата.
Най-ранните опити се основават на традиционния подход за създаване на придобит имунитет, като чрез антигените на S. Mutans, поставени в тялото, се стимулира реакцията на имунната система за производството на антитела.
По - късно, корпорацията Planet Biotechnology разработва синтетично, моноклонално антитяло „CaroRx“ срещу S. mutans, инхибиращо клетъчната адхезия. Този продукт можеше да се счита за терапевтична ваксина, приложена веднъж на няколко месеца, но клиничните проучвания в първа и втора фаза са преустановени.
Джефри Хилман от Университета във Флорида пък разработва генетично модифициран щам Streptococcus mutans, наречен BCS3-L1, който не е в състояние да произвежда млечна киселина. Именно тя разгражда зъбния емайл. Проведени са редица лабораторни тестове с плъхове, на които е дадена BCS3-L1. Резултатите са показали, че животните са били защитени от въздействието на S. Mutans до живот. Хилман предполага, че лечението с BCS3-L1 при хора също може да осигури ефективна защита през целия живот или, в най-лошия случай, може да се наложат няколко повторни приложения. Очакваната цена на продукта била по-малко от $ 100, но разработването му е отложено през 2014 г., поради регулаторни проблеми и патентни въпроси.
Установено е, че в редки случаи естественият щам S. mutans може да премине в кръвта, създавайки потенциална опасност от сърдечни инфекции. Не е уточнено каква е вероятността за подобно усложнение при BCS3-L1.
През 2016 г. компанията Oragenics получава 17-годишен патент за продукта.
Междувременно Университетът в Лийдс започва проучване на наскоро открит пептид, известен като Р11-4. При приложението му в устната кухина и контакт със слюнката, молекулите на пептида се свързват във фиброзен матрикс, привличайки и задържайки калций, необходим за регенерация на зъбните тъкани.
През 2013 г. швейцарската компания Credentis лицензира пептида и стартира продукт, наречен Curodont Repair.Последните проучвания показват положителен клиничен ефект.
Най-големият химически концерн в света – немската компания BASF, започна разработване на дъвка, съдържаща множество, подобни на лактобацили микроорганизми, които да възпрепядстват свързването на S. mutans към зъбния емайл. Количеството на полезните микроорганизми в устната кухина може да бъде поддържано чрез редовно дъвчене на съдържащата ги дъвка.
Разработвани и успешно прилагани при животински модели са и ДНК-ваксини като е обмисляно и използването на бактериофаги на Enterococcus faecalis, като форма за лечение на кариес, тъй като те са способни да поддържат устойчива стабилност в човешката слюнка. Тези методики не са развити към момента.
Към днешна дата, учените от Института по вирусология в Ухан, към Китайската академия на науките, разработват друг вид ваксина за превенция на кариес. Проуванията им вече са публикувани, като научни доклади, в края на 2017г.
Ръководител на екипа е ученият Ян Хуимин, под чието ръководство изследвалите изпробвали сливане на специфични протеини, за превенция развитието на зъбен кариес.
При предходно проучване китайските изследователи са се опитали да създадат такава ваксина чрез сливане на рекомбинантните PAc (rPAc) протеини на S. mutans с С-терминала на рекомбинантни флагелинови (KF) протеини, получени от . Полученият продукт показал ефективност по отношение превенцията на кариес, но бил асоцииран и с редица нежелани странични ефекти, включително възпалителни увреждания.
В опит да намалят тези нежелани реакции, изследователите синтезирали нова протеинова структура KFD2-rPAc - второ поколение флагелинов-rPAc протеин.
Били проведени редица лабораторни тестове с мишки и плъхове, където прототипът на ваксината бил прилаган през носната кухина на животните. Резултатите от тестовете показали, че при групата мишки без кариес, ваксината осигурява 64.2% протективен ефект, а при втората група мишки, с предварително установен кариес, в 53.9% ваксината водела до терапевтичен ефект.
От анализа на получените резултати било установено, че новата протеинова молекула показва също толкова висока степен на протекция на зъбните тъкани, както и първоначално синтезираната, но същевременно се асоциира с по-малко странични ефекти.
Според Световната здравна организация (СЗО), денталният кариес остава основен проблем на оралното здраве в повечето индустриализирани страни, въпреки, че в последните години превенцията и лечебните мероприятия търпят положително развитие.
Статистиката показва, че между 60% и 90% от учениците и възрастните страдат от зъбен кариес. Спрямо тези данни става ясно, че разработената ваксина може да помогне на огромен брой хора за протекция срещу и лечение на зъбен кариес.
Но въпреки обещаващите резултати, продуктът все още е на ниво лабораторни изпитвания и ще са необходими множество тестове преди да бъде готов за клинични изпитвания.
Веднъж усъвършенстван и пуснат в употреба, продуктът може да се използва за подпомагане на милионите хора, страдащи от зъбен кариес.