За нас

Oral Academy Bulgaria е една съвременна платформа за комуникация между колеги. Тя е една нова среда за обмяна на опит и идеи. Създадена е от млад колектив и цели скъсяването на разстоянието между денталните лекари във виртуалното пространство, както и взаимопомощ между тях при по-трудни клинични случаи.

Платформата има действаща фейсбук страница, където се обявяват основните публикации и новини, както и шест групи разпределени в шест направления. Група за еднодонтия с име “Oral Academy Endo”, група за орална и лицево-челюстна хирургия и патология с име “Oral Academy OMFS”, група за ресторативни възстановявания, протетична рехабилитация на дъвкателния апарат – съответно “Oral Academy Restorative”, група за ортодонтия - “Oral Academy Orthodontics”, група за маркетинг и управление на денталната практика "Oral Academy Management" и не на последно място – група за пародонтология и дентални импланти “Oral Academy Perio and Implants”. В страницата вече са публикувани много полезни материали, които се свалят безплатно. Някои от тях са анкетни листове за оценка за медицинския статус на пациентите, различни информирани съгласия, кратък справочник с антибиотиците, които се използват при одонтогенните инфекции, схеми за борба с анафилактичен шок и много други.

Сайтът на платформата е вече факт – https://www.oralacademy.bg . Очаквайте постепенно представяне на целият ни екип, който се състои от специалисти от цяла България.

В денталната практика често се налага да се лекуват пациенти приемащи различни агенти против кръвосъсирване. Такива са тромбоцитните антиагреганти, с най-чести представители – аспирин и клопидогрел (Плавикс). Те могат да бъдат приемани по отделно или заедно. Това крие известен риск от кървене. Денталните манипулации са категоризирани според US Davis Health System Anticoagulation Services в различни групи спрямо риска от кървене. С нисък риск от кървене са определени супрагингивален скалинг, правене на обтурации и инжектиране на локален анестетик (терминална анестезия). Като среден риск са определени субгингивален скалинг, субгингивална препарация на обтурации, стандартно кореново лечение, екстракция (без издлетяване), проводна анестезия. Като висок риск са оценени обширна хирургия, апикална остеотомия, хирургично премахване на корен, дентоалвеоларна хирургия (премахване на кост).


При извършването на хирургични манипулации е възможно да се спре антитромбоцитната терапия или да се продължи. Двата варианта крият своите рискове. При неспиране на тромбоцитните антиагреганти има риск от кървене и кръвозагуба. Така например при обобщението на 474 проучвания се стига до извода, че рискът от кръвозагуба при пациенти, приемащи аспирин е около 1.5. (W. Burger, 2005) Спирането на аспиринът от своя страна допринася до образуването на тромбоцити с по-голяма активност на тромбоксан А2 и по-слаба фибринолирична активност, което води до по-висок риск от съдов инцидент. (J.-P. Collet, 2006)
За спирането на аспирина има различни становища. Най-честото е той да бъде спрян за 7-10 дни преди хирургична манипулация. (C. J. E. Watson, 1990), (L. Kitchen, 1982), (Conti, 1992), (Scher, 1996), (J. A. Speechley, 1992), (Douketis JD, 2012). Други предлагат аспиринът да бъде спрян само за 3 дни (Wahl, 2000). При пациенти на терапия с клопидогрел се предлага препаратът да бъде спрян 5-10 дни преди операцията, а тези с двойна терапия 7-10 дни преди операцията (Douketis JD, 2012). Има описани случаи на кървене след почистване с ултразвуков скалер, при пациенти приемащи аспирин (Foulke, 1976). Случаи с животозастрашаващо кървене са описани при гингивектомия в максиларния преден сегмент (J. M. Thomason, 1997) и нехурургична пародонтална процедура (S. Elad, 2008), при която пациентът е изпаднал в хеморагичен шок.
Клинично проучване проследява 643 пациенти, насочени за дентална екстракцич. В общо 111 (17.3%) са били на антитромбоцитна терапия: аспирин (42 пациенти), клопидогрел (36 пациенти), и аспирин и клопидогрел (33 пациенти). 532 пациенти не са били на лечение с антитромбоцитна терапия. Ранни и късни усложнения с кървене са били записани в трите групи, лекувани с тромбоцитни антиагреганти. В сравнение с контролите на риска от продължителна непосредствено кървене е била по-висока при пациентите на двойна антитромбоцитна терапия, но не и при пациенти на самостоятелна терапия с аспирин или само клопидогрел. Въпреки това, всички хеморагични усложнения от всички терапевтични групи са успешно преодолени с методи за локална хемостаза. Нито един пациент не получава късен кръвоизлив. В заключение, изваждане на зъб може да бъде безопасно извършено при пациенти, приемащи единична или двойна антитромбоцитна терапия, когато се вземат подходящи мерки на местна хемостаза, което предотвратява риска от инцидент, ако се спре антитромбоцитната терапия (Theodoros Lillis, 2011).

Методи за локална хемостаза

Тъй като методите за локална хемостаза в повечето случаи на кървене са напълно достатъчни за овладяване на процеса, могат да се класифицират по следния начин:

  1. Натиск (захапване на марля)
  2. Тампониране на операционната рана с хемостатични агенти (Геласпон, Сърджицел)
  3. Шев
  4. Каутеризация
  5. Фибриново лепило
  6. Топикален тромбин
  7. Изплакване на устната кухина
    - със студена вода
    - деривативи на лизин – 5% транексамова киселина или 5% аминокапронова киселина (действат, като синтетични инхибитори на фибринолизата). Изплакването става, като разтрвора престоява 2 минути в устата половин час преди процедурата и след това на всеки 2 часа.
  8. Избягване на допълнителни рискове (топли напитки, твърда храна, изплакване с води за уста) за 24 часа
  9. Възможно най-атравматична манипулация

Заключение: При наличието на модерните средства за локална хемостаза не е необходимо спирането на антитромбоцитната терапия, което ще доведе до риск от съдов инцидент. Трябва да се работи възможно най-атравматично, оперативните рани да бъдат запълнени със средства за локална хемостаза (Сърджицел) и да се поставят шевове. Преди хирургичните манипулации трябва да се направи консултация с лекуващия лекар на основното заболяване, както и да се подсигури евентуалното настаняване на пациента в болнично заведение при възникване на хеморагичен инцидент. В литературата превалират клиничните проучвания при пациенти приемащи аспирин. Като насока може да се отбележи бъдещо проучване на пациенти приемащи клопидогрел или двойна антитромбоцитна терапия.

Използвана литература:

 

C. J. E. Watson, A. M. (1990). Identifiable factors in post-prostatectomy haemorrhage: the role of aspirin. British Journal of Urology, 66(1), 85–87. doi:10.1111/j.1464-410X.1990.tb14870.x
Conti, C. R. (1992). Aspirin and elective surgical procedures. Clinical Cardiology, 15(10), 709–710. doi:10.1002/clc.4960151026
Douketis JD, S. A. (2012, February). Perioperative management of antithrombotic therapy: Antithrombotic Therapy and Prevention of Thrombosis, 9th ed: American College of Chest Physicians Evidence-Based Clinical Practice Guidelines. Chest, 141(2), e326S–e350S. doi:10.1378/chest.11-2298
Foulke, C. N. (1976). Gingival hemorrhage related to aspirin ingestion. A case report. Journal of Periodontology, 47(6), 355–357. doi:10.1902/jop.1976.47.6.355
J. A. Speechley, F. P. (1992). Some problems with anticoagulants in dental surgery. Dental Update, 19(5), 204–206.
J. M. Thomason, R. A. (1997). Aspirin-induced post-gingivectomy haemorrhage: a timely reminder. Journal of Clinical Periodontology, 24(2), 136–138. doi:10.1111/j.1600-051X.1997.tb00480.x
J.-P. Collet, G. M. (2006). Premature withdrawal and alternative therapies to dual oral antiplatelet therapy. European Heart Journal Supplements, 8, G46–G52. doi:10.1093/eurheartj/sul055
L. Kitchen, R. B. (1982). Effect of drug-induced platelet dysfunction on surgical bleeding. American Journal of Surgery, 143(2), 215–217. doi:10.1016/0002-9610(82)90071-X
S. Elad, T. C. (2008). A critically severe gingival bleeding following non-surgical periodontal treatment in patients medicated with anti-platelet. Journal of Clinical Periodontology, 35(4), 342–345. doi:10.1111/j.1600-051X.2008.01206.x
Scher, K. S. (1996). Unplanned reoperation for bleeding. American Surgeon, 62(1), 52–55.
Theodoros Lillis, A. Z. (2011). Safety of Dental Extractions During Uninterrupted Single or Dual Antiplatelet Treatment. The American Journal of Cardiology, 108(7), 964–967. doi:10.1016/j.amjcard.2011.05.029
W. Burger, J. -M. (2005). Low‐dose aspirin for secondary cardiovascular prevention – cardiovascular risks after its perioperative withdrawal versus bleeding risks with its continuation – review and meta‐analysis. Journal of Internal Medicine, 257(5), 399–414. doi:10.1111/j.1365-2796.2005.01477.x
Wahl, M. J. (2000). Myths of dental surgery in patients receiving anticoagulant therapy. The Journal of the American Dental Association, 131(1), 77–81. doi:10.14219/jada.archive.2000.0024