Фуркацията е областта на зъба, където корена се разделя от общия ствол на корена в би-/трифуркация. Възникването на фуркационен дефект е резултат от прогресивно пародонтално възпаление. Важно е правилното класифициране на дефекта, което ще е водещо при избора на лечебен подход. Засягането на фуркацията влошава прогнозата на зъба, тъй като дългосрочните проучвания показват, че тези зъбите са склонни да бъдат загубени във времето. Проучвания сочат, че процента за загубените молари с фуркационен дефект е между 31%-57%, докато при еднокоренови зъби е между 4,9%-7%.

Осигуряване на достъп до тези дефекти е труден както за денталния лекар, така и за пациента и лечението им е предизвикателство. Лечението варира от одонтопластика, резективни или регенеративни методи до ектракция.

Етиология

Най-честата причина за засягането на фуркациите е бактериалната плака, причиняваща възпаление  в пародонталните тъкани. Напредвайки то води до прогресивна загуба на меки тъкани и кост при моларите. Други предразполагащи фактори, които улесняват ангажирането  на фуркациите са:

• Плака
• Травма от оклузия – установено е, че травмата от оклузия води до промени в цимента, периодонталния лигамент и коста, но не индуцира пародонтално заболяване. Но при наличие на такова играе роля на кофактор и допринася за прогресията. Моларите със своите големи оклузални повърхности са основните дъвкателни зъби и върху тях се упражнява голямо дъвкателно налягане.
• Емайлови цервикални проминенции – наблюдава се при апикално разпростиране на емайла от ЦЕГ до фуркацията. Ангажирането на областта се класифицира в три стадия.
• Ендо-пародонтални лезии – голяма част от моларите притежават аксесорни канали, които се отварят във фъруркационната област. Това е един от ко-факторите, допринасящи за развитието на фуркаионна лезия. Наличието на допълнителни канали може лесно да доведе до въвличане на областта е еднодонтската инфекция, дори при липса на видимо пародонтално компроментиране. Ендодонтското лечение е решава проблема. Очаква се регенерация на интрафуркационната кост и прикрепване. Ако има натрупване на плака в съседство на ендодонтския синусов тракт, лезията става ендо-пародонтална и изискава комбиниран подход.
• Особености на алвеоларната кост – при наличие на пародонтално възпаление солидната алвеоларна кост реагира с формиране на дълбоки хоризонтални или вертикални дефекти, без рецесия на меките тъкани, докато тънката алвеоларна кост и мекотъканен биотип са склонни към формиране на рецесии, които улесняват достъпа до лезията.
• Фрактура на корена – бързо води до образуване на изолирана фуркационна лезия, зъбите са с лоша прогноза и често са екстрахирани.
• Ятрогенни фактори – плакретентивни възстановявания или перфорации могат да индуцират формирането на фуркционен дефект

Диагностика

Диагнозата се поставя въз основа на клиничната история на пациента, задълбочен клиничен преглед, образно изследване, консултация с други специалисти и при необходимост лабораторни изследвания.

Клинично се използват извити сонди (сонда Nabers) и сондиране на костта.

Съществуват различни фактори, които се вземат предвид при поставяне на диагнозата за ангажиране на фуркациите и прогнозата на съответния зъб:

-дължина на трункуса на корена

-размер на фуркацията

-разделяне на корените и дивергенция

-сливане на корените

-неравности по кореновата повърхност

-съотношение корона:корен

-травматичен фактор

-подвижност

-възможност за провеждане на хигиенни мероприятия

-наличие на вертикална/хоризонтална костна загуба