Въз основа на високо ниво на успех, имплантологичната терапията се превърна в предпочитано средство за лечение на голямо разнообразие от орални проблеми, свързани с минала или предстояща загуба на зъби. Периимплантитът е биологично усложнение, което може да застраши оцеляването на зъбните импланти.

Много систематични прегледи и мета-анализи, които са оценили различните възможности за лечение на този проблем, предполагат, че зъбните импланти имат съмнителни до лоши прогнози, когато костната загуба стане умерена до напреднала.Въпреки че използването на зъбни импланти е утвърдено като изключително положителен подход при загуба на зъби, все по-голям брой случаи на периимплантит са документирани в  литература. 

През 2017 World Workshop on the Classification of Periodontal and Peri-Implant Diseases and Conditions определя периимплантита като патологично състояние, свързано с плака. Този проблем възниква в тъканите около зъбните импланти и се характеризира с възпаление и прогресивна загуба на кост. Abrahamsson и колеги публикуваха поредица от интервюта с пациенти, насочени за лечение на периимплантит. В статията си те описват психологическата разруха, причинена от този проблем при пациенти, които са инвестирали сериозно в имплантната терапия и са имали големи очаквания за потенциалния й успех и в крайна сметка са били разочаровани от резултата.

Систематичните прегледи и мета-анализи, отнасящи се до лечението на пери-имплантит, обикновено стигат до заключението, че не могат да се правят общовалидни препоръки, които да защитават определена техника. Това се дължи до голяма степен на невъзможността да се спре проблемът с болестта. Съществува консенсус, че нехирургичните усилия са склонни да се провалят и дори когато се използват таргетни антимикробни подходи, хирургията все още изглежда по-надеждна.Част от трудността се изразява в повърхностната деконтаминация. Микрогеометрията на много импланти, които се поставят днес, е текстурирана, простираща се до платформата, и това увеличава степента на загуба на костна тъкан, ако имплантът се експонира и затруднява дебридманта на импланта.

Постигнат е напредък в управлението на повърхностния микробиом по-ефективно чрез химиотерапевтичното използване на лимонена киселина. Проучвания in vitro демонстрират, че този агент, който е показал ефикасност за регенерация на зъбите, може да доведе и до положителни резултати при за зъбните импланти.

Техниката за повърхностна деконтаминация  на импланта включва следното:

въздушна абразия  с глицин, последвана от изплакване с физиологичен разтвор и след това нанасяне на 50% лимонена киселина.След промиване на зоната с физиологичен разтвор, имплантните повърхности се обработват с рекомбинантен тромбоцитен растежен фактор-BB (rhPDGF-BB). Като този протокол може да бъде извършен в комбинация както с резективни, така и с регенеративни подходи.Назначават се  амоксицилин за контрол на инфекцията и ибупрофен за аналгезия. Регулярни промивка с вода за уста през първите 3 месеца след операцията за намаляване на възпалението. Зоната може да се третира с (Nd: YAG) лазер за допълнително обеззаразяване на меките тъкани.

Други възможни средства за деконтаминация могат да бъдат: EDTA, CHX, водороден пероксид и физиологичен развор. Ултразвуково механично почистване. 

Крайната цел е да се регенерира загубената кост около зъбния имплант, т.е. да се постигне остеоинтеграция и да се поддържа естетика на меките тъкани, като се избягва рецесията в областта. Деконтаминацията на повърхността на зъбния имплант да се извършва преди имплантопластиката. Това физическо / химиотерапевтично лечение ще помогне за повърхностно обеззаразяване. Извършването на това лечение отново след имплантопластиката предлага потенциалната полза от създаването на повърхност, която е оптимална за клетъчно прикрепване. Надеждата е, че ще настъпи повторна връзка на меката тъкан с обеззаразената повърхност на импланта, създавайки хемидесмосомално уплътнение от оралната среда.

В миналото пери-имплантитът се разглежда като строго бактериално свързано заболяване. Съвсем наскоро обаче все по-голяма част от литературата предполага, че може да има нещо повече от причинно-следствена връзка между гранулирания титаниев материал, открит в меките тъкани, заобикалящ импланта. Неотдавнашен критичен преглед от Mombelli и колегите установява, че няма достатъчно доказателства, за да се докаже еднопосочна причинно-следствена връзка. Въпреки това, лошите резултати от лечението, особено тези, насочени към пери-имплантантния мукозит, предполага, че бактериите не са единственият причинител. Източникът на гранулирания титан може да бъде произволен брой инициатори, вариращи от поставянето на зъбния имплант, до микродвижението, което се случва между имплантанта и неговата опора, до извършването на процедури по поддръжка. 

Суарес-Лопес дел Амо и колегите му изследват въздействието на тези титанови отломки върху оралния епител и установяват, че тези частици / отломки могат да допринесат за разрушаването на епителната хомеостаза и потенциално да компрометират оралната епителна бариера поради увреждането, което остатъците причиняват на клетъчната ДНК. Следователно, използването на лазер като Nd: YAG може да помогне за отстраняването на тези отломки от тъканта чрез аблация, като по този начин се елиминира резервоар, който може да поднови възпалението и по-нататъшното разрушаване.

Източник:AEGIS