Съществуват аномалии в кореновите морфологии, които също могат да затруднят поставянето на импланти. Такива са дилацерациите, както и прекалената широчина на корените.

Има изисквания върху хоризонталния и вертикалния размер на костта, в която ще се поставя импланта. Хирургът трябва да прецени правилно, защото поставянето му в грешна буко-лингвална и медио-дистална посока, може да доведе до отпадане на импланта. Идеалната дълбочина на поставяне на импланта е 3 мм под емайло-циментовата граница на съседните зъби. Много често се наблюдава атрофия на костта в обеззъбения участък, което допълнително утежнява имплантирането.

Желателно е да се направи внимателно изследване на мястото на поставяне на импланта с методите на образната диагностика и най-вече CBCT. Това дава възможност за преценка, нужна ли направлявана тъканна регенерация или не.

Очевидно е, че трябва да се положат всички усилия и да се направи опит да се запази максимален обем кост на мястото, на което се очаква имплантация. Преди или между хирургичните манипулации може да постави подходяща временна протезна конструкция, която да замести загубения зъб.

Изработването на окончателна протезна конструкция върху единичен имплант в естетичната област е нелесна задача. Протезистът е изправен пред много предизвикателства. Той трябва да спомогне във възстановяването на маргиналната мукоза, която да е идентична с гингивата на съседните зъби, както и избирането на подходящ цвят, което за единична коронка понякога е трудно. Предходното ортодонтско лечение и екзактната хирургична манипулация спомагат за успеха на лечението.

Комбинирането на трима специалисти в тези случаи – ортодонт, протезист и орален хирург прави резултатите при такива процедури максимално предсказуеми.