За нас

Oral Academy Bulgaria е една съвременна платформа за комуникация между колеги. Тя е една нова среда за обмяна на опит и идеи. Създадена е от млад колектив и цели скъсяването на разстоянието между денталните лекари във виртуалното пространство, както и взаимопомощ между тях при по-трудни клинични случаи.

Платформата има действаща фейсбук страница, където се обявяват основните публикации и новини, както и шест групи разпределени в шест направления. Група за еднодонтия с име “Oral Academy Endo”, група за орална и лицево-челюстна хирургия и патология с име “Oral Academy OMFS”, група за ресторативни възстановявания, протетична рехабилитация на дъвкателния апарат – съответно “Oral Academy Restorative”, група за ортодонтия - “Oral Academy Orthodontics”, група за маркетинг и управление на денталната практика "Oral Academy Management" и не на последно място – група за пародонтология и дентални импланти “Oral Academy Perio and Implants”. В страницата вече са публикувани много полезни материали, които се свалят безплатно. Някои от тях са анкетни листове за оценка за медицинския статус на пациентите, различни информирани съгласия, кратък справочник с антибиотиците, които се използват при одонтогенните инфекции, схеми за борба с анафилактичен шок и много други.

Сайтът на платформата е вече факт – https://www.oralacademy.bg . Очаквайте постепенно представяне на целият ни екип, който се състои от специалисти от цяла България.

Лихен планус е хронично, възпалително заболяване, ангажиращо кожата и/или лигавиците. Описано е през 1866 от Уилсън, като хронично, неконтагиозно кожно – лигавично заболяване. Най-често засяга лица в средна възраст (30 – 60 години), предоминантно женския пол, но са описани и случаи в детска възраст. Ангажира около 0.5 – 2% от популацията.

Въпреки, че етиологията и патогнезата не са напълно изяснени, заболяването се асоциира с множество болестни процеси и агенти. Според една от теориите се касае за автоимунен процес. Забелязани и описани са и някои от следните зависимости:

- Някои медикаменти, като бета – блокери, ACE – инхибитори, сулфонилурейни препарати, диуретици, антималарийни препарати, включително алергени от групата на ароматизаторите в пастите за зъби, могат да причинят обрив, наподобяващ лезиите при лихен;

- Метални елементи, използвани за възстановяване на денталните повърхности в устната кухина могат да бъдат причина, макар и рядко за орална форма на лихен планус (ОЛП). Към тези материали се отнасят амалгамата, среброто, златото, кобалта, паладия и др., както и несъдържащи метал субстанции, каквито са композитите. Продължителната употрба на снемаеми протези също би могла да се асоциира с дебют на заболяването. Премахването на дразнещия фактор обикновено води до регресия на плаките;

- Генетично унаследяване. Докладвани са случаи на фамилен булозен лихен планус;

- Предполагаема е връзка между заболяването и инфекция с Хепатит С вируса, HPV, Epstеin – Barr, Human herpes virus 6, HIV както и между ОЛП и инфекция с Helicobacter Pylori;

- Някои заболявания, като Улцерозен колит и Крон, Захарен диабет, Хипертония, различни малигнени заболявания, метастатична болест и много други също се асоциират с възникването на лихен планус.

- Психически стрес и повишена тревожност могат да бъдат отключващи фактори за процеса;

Някои хранителни алергени, към които се отнася канелата, също могат да се отнесат към групата на причинителите;

- Травмата и тютюнопушенето самостоятелно не са доказани, като причина за развитие на ОПЛ, но биха могли да бъдат предпоставка за улеснено влияние на някой от възможните причинители;

 Клиничната изява на заболяването зависи от това коя част от тялото е ангажирана. Могат да бъдат засегнати кожата, устната лигавица, хранопровода, ларинкса, гениталната област, слуховия и зрителния анализатор, скалпа и ноктите.

Характеризира се със следните клинични находки:

1.Кожа: Кожната форма се характеризира с образуване на твърди подутини(папули) с блестяща, червеникаво – лилава повърхност. В някои случаи през папулите преминават тънки, бели линии, наричани Стрии на Уикам. Папулите могат да ангажират различни части на тялото и броят им е различен при всеки пациент. Най-често са засегнати китките, глезените и долната част на гърба. Лезиите, възникващи по кожата на краката са с по-тъмен цвят. След време папулите могат да изчезнат и нови такива да се появят на същото или на друго място. При повторната им поява на вече ангажирано място кожата става петниста, груба и лющеща се. В някои случаи плаките са съпроводени със субективно чувство за сърбеж и/или болка. Болката е особено характерен симптом, когато заболяването ангажира гениталната област. Кожата в тази зона става ярко червена и е възможно да се образуват отворени рани, което води до засилване на болковото усещане и сексуален дискомфорт и/или дисфункция. В редки случаи кожната форма на заболяването  може да бъде съпроводена с образуване на мехури и последващи рани, предпоставка за развитие на насложена инфекция.

2.Устна лигавица: При оралната форма на заболяването най-често се засяга букалната мукоза. Може да бъдат ангажирани и езика, устните и венците. Клинично се установяват плаки, изглеждащи като дантела, с фини бели петна и линии. Обикновено плаките са съпроводени и със зачервяване и подуване на околната мукоза, излющване и зачервяване на венците и образуване на болезнени разранявания. Освен болката, пациентите могат да съобщят и за субективно чувство на парене. Андресън описва 6 клинични форми на ОЛП чрез които се осъществява клиничната оценка на лезиите:

- Ретикуларна – най-честата орална форма на заболяването, ангажираща основно букалната мукоза, билатерално, симетрично. Характеризира се с образуването на бели, леко надигнати нишки, вплетени в мрежа (стрии на Уикъм), наподобяваща дантела;

- Папуларна – наблюдава се рядко и обикновено се появява след изявата на някоя от другите клинични форми. Характеризира се с появата на малки папули, заобиколени радиерно от бели, фини линии;

- Плакова – по-рядко срещана форма, която се характеризира с плътно задебеляване в определен участък на оралната мукоза;

- Атрофична – характеризира се с дифузни, червени лезии, които могат да се редуват с бели мрежести формации;

- Ерозивна – може да ангажира всяка част на оралната мукоза – букална, лингвална, гингивална и др. Засегнатата зона изглежда ярко червена поради загуба на повърхностния епителен слой на лигавицата. Язвите често са заобиколени от радиерни, кератинизирани нишки, наподобяващи мрежа. Пациентите обикновено изпитват субективно усещане за парене и болка при консумация на топли и пикантни храни. В някои случаи ерозиите се задълбочават, което е придружено от силна болка дори в покой;

- Булозна – най-нетипичната клинична форма на ОПЛ, характеризираща се с с формирането на були, които се разрастват и при спукването им остават болезнени улцераци;

ОЛП трябва да се разграничава от лихеноидната реакция, която засяга мукозата и наподобява клинично и микроскопски лихен планус, но представлява алергичен отговор към съответен причинител. Откриването му често може да бъде истинско предизвикателство, но успешното му отстраняване води до бърза и необратима регресия на лезиите

Оралните лезии при ОЛП обикновено са множествени, симетрични, ангажиращи основно букалната мукоза около моларите и лигавицата на езика. Лигавицата на устните и венците се засяга по – рядко и води до развитие на лихеноиден хейлит и/или атрофичен, или ерозивен десквамативен гингивит. Много рядко заболяването може да ангажира лигавицата на небцето и пода на устната кухина.

Най – често се среща ретикуларната форма на ОПЛ, характеризираща се със стриите на Уикъм – тънки, бели линии, заобикалящи около папулите. Тази форма обикновено протича асимптоматично, докато при атрофичната (еритематозна) и улцеративната, пациентите се оплакват от болка и парене. 

Последните две форми, както и ОЛП засягаща гърба на езика, се характеризират с висок малигнен потенциал. Това налага редовно и стриктно проследяване – на всеки 4 месеца. Установените диспластични плаки изискват и по-чести контролни прегледи ( на всеки 2 месеца).

 Асимптоматичните пациенти с ретикуларна форма са с най-нисък риск за малигнена трансформация и могат да бъдат наблюдавани 1-2 пъти годишно. 

Белезите на малигнена трансформация включват загуба на хомогенност и задълбочаване на останалите симптоми. При установяването им е задължително да се проведе задълбочено клинично изследване и да се вземе материал за биопсия.

3.Нокти: Обикновено заболяването не обхваща всички нокти на ръцете и краката, но в някои случаи е възможно. По засегнатите нокти се образуват ръбове и бразди. Може да се наблюдава изтъняване с разделяне на нокъта и повишена чупливост. В някои случаи засегнатите нокти отпадат изцяло, което може да бъде временно, или постояно явление.

4.Скалп: Заболяването рядко ангажира скалпа. Обикновено се проявява с локално зачервяване. Възможно е да се образуват малки папули както и полета, в които косата опада.

В болшинството от случаите при пациентите с орална изява на заболяването, не се наблюдават лезии по другите части на тялото. Обикновено лезиите се появяват безсимптомно и дълго време засегнатите лица не подозират за наличието им. Някои от тях съобщават, че са усетили новопоявили се неравности на места по оралната мукоза, повишена чувствителност при консумация на топли и пикантни храни, спонтанна болезненост, червени и/или бели плаки, както и улцерации. 

Заболяването протича с редуващи се фази на ремисии и екзацербации. Клиничното проследяване на множество пациенти установява и потвърждава връзка между оралния лихен планус (ОЛП) и карцинома на устната кухина. Това налага засегнатите лица с ОЛП да бъдат продължително и стриктно проследявани.

За по-бърза и точна диагностика е необходимо денталните лекари да разпознават както оралната, така и другите форми на заболяването и при съмнение да търсят активно неговите белези. Своевременното поставяне на диагноза и правилното проследяване и лечение могат да бъдат изключително важни в случаите с повишен риск от малигнизация на плаките.