Концепцията за микроинвазивността при екстракцията на трети молар датира от 1930 г. със статията на Пел и Грегъри, в която представят класификацията на ретенция на мъдреците и начините им на екстракция. Считайки времето, в което са публикували статията и липсата на каквито и да било антибиотици, операцията за изваждане на трети молар е била изключително рискована за инфекции, възпаление, дори и смърт. За да се избегнат съответните нежелани последствия е било от жизнена важност разрезите и отпрепарирането на какъвто и да е обем тъкани, както и отнемането на кост да бъдат изключително щадящи.

С напредването на техниката - наличие на по-добра осветеност на оперативното поле, увеличение и минимално травматични режещи инструменти, като пиезотом, операцията за премахване на трети молар може да достигне едно ново ниво на микро инвазивност. Представяме ви клиничен случай на екстракция на долен десен изцяло ретинирам мъдрец.

Снимка 1 - Ортопантомография на пациента преди операцията.

Снимка 2 - оперативно поле преди операцията.

Снимка 3 - разрез, който е изцяло дистално спрямо 7-ми зъб, което предпазва максимално тъканите около втори молар. Отпрепариране и мобилизиране на мукопериостално ламбо и извършване на остеотомия за разкриване на мъдреца.

Снимка 4 - Мъдрецът е разрязан на няколко парчета и е екстрахиран на части. Това се прави с цел да се сведе отнемането на заобикалящата го кост до минимум.

Снимка 5 - Поставени са 2 шева и е оставено място за активен дренаж, за да се сведе постоперативния оток до минимум.

Снимка 6 - Екстрахираният на парчета трети молар.