- Детайли
- AdminS
- Оперативно зъболечение и ендодонтия
- 539
Ето някои храни и напитки, чиято консумация, няма да замести кабинетното избелване, но ще подобри вида на усмивката ви.
Ето някои храни и напитки, чиято консумация, няма да замести кабинетното избелване, но ще подобри вида на усмивката ви.
Избелванeто (bleaching) представлява изсветляване на цвета на зъба, чрез аплициране на химичен агент, който оксидира органичната му пигментация. Невиталното избелване(non-vital bleaching) е избелване в кабинетни условия на невитални зъби чрез аплициране на избелващия агент в пулпната камера.
Зъбният кариес е едно от най-разпространените заболявания, засягащо както деца, така и възрастни.За неговото развитие са необходими: микроорганизми, време, въглехидрати и уязвими зъбни повърхности. Фокусът на съвременните усилия в борбата с кариеса е изместен от досегашните схващания за лечение на кариозната лезия, към управление на кариозния процес – предшестващ нейната поява. Днес оперативното лечение се прилага при дентинови кавитирани лезии, където настъпилите промени са необратими, в останалите случай се предпочита използването на неоперативен метод и минимално инвазивен подход.
Бенигнени лезии на челюстите
Гигантоклетъчен гранулом
Гигантоклетъчният гранулом е приет, като не неопластична лезия. Съществуват два типа – неагресивна и агресивна форма. Първият тип се характеризира с асимптоматично развитие, не перфорира кортикалната пластинка на челюстта и не лизира корените в границите на лезията. Агресивните гигантоклетъчни грануломи се характеризират с бърз растеж, перфорация на кортикалната пластинка на челюстните кости и резорбция на корените в границата на лезията, имат тенденция за рецидивиране. Гигантоклетъчният гранулом рентгенографски представлява лезия с унилакунарен или мултилакунарен строеж с размери от няколко милиметра до сантиметри. Лечението е кюретаж. Има риск от рецидиви.
Неодонтогенни кисти
Назопалатинална киста
Назопалатиналната киста е най-често срещаната неодонтогенна киста. Като синоним се използва киста на инцизалния канал и се счита, че произлиза от остатъците на палатиналния канал при ембрионалното развитие на небцето и горната челюст. Много често тази лезия е асимптоматична, нараства бавно. На мястото на нарастване може да се открие подуване. Понякога пациентите съобщават за болки. Открива се най-често по време на шестото десетилетие от живота или на случаен преглед. Рентгенографската картина е на остеолитична лезия с резки граници спрямо околните тъкани намираща се в областта между двата резеца. Лезията може да достигне размери от няколко милиметъра до няколко сантиметъра. При малки размери може да изглежда, като радикуларна киста на централния резец. Лекува се с енуклеация.