Няколко кратки съвета и правила при постериорни и антериорни директни композитни възстановявания, които трябва да бъдат следвани, тъй като кариозните лезии са голяма част от ежедневната стоматологична практика. Освен форма и функция, днес естетиката има ключова роля дори и в невидимите дистални участъци. Регулярната фотодокументация повишава качеството на работа и критичността на клинициста. Споделянето на добре документирани клинични случаи  в различни социални групи от колеги също е добър стимул по пътя към безупречната практика.

Съвети:

1. Предоперативна снимка на квадранта след поставяне на анестезия.
2. Коректна изолация с кофердам още преди почистването на кариозната маса. Контаминацията от слюнката ще компроментира адхезията. Ротативните инструменти могат да скъсат платното особено в работа в цервикалната зона, за тази цел е препоръчително поставянето на дървено клинче, което се сменя с ново преди началото на адхезивния протокол. След отстраняването е възможно да се появи кървене, което трябва да бъде овладяно и полето да бъде сухо преди пристъпване към следващия етап.
3. Обработка на емайловите ръбове с финирен борер с цел перфектен бондинг.
4. Дезинфекция на кавитета с 2% Хлорхексидин
5. Матрична система и съседни апроксимални дефекти – дали клиницистът ще избере поставяне на матриците последователно или наведнъж, зависи от неговите лични предпочитания и умения. Предимството на поставянето им наведнъж е спестяването на клинично време, избягва се контаминирането на съседния кавитет, както и отпада нуждата от финиране на апроксималната стена преди продължаване със следващото изграждане. Недостатъкът е намаленият контрол и необходимостта от по-голям опит. Употребата на клинче и ринг ще компенсира дебелината на двете матрици. Друга опция е след приключване на изграждането на едната апроксимална стена едната матрица да бъде отстранена.
6. Изграждане първо на интерпроксималната стена. Кавитета от втори клас се превръща в първи. Преди отстраняване на матрицата и пръстена се поставя малко количество течен композит в дъното, който да осигури стабилността на апроксималната стена.
7. Поставените клинчета остават до окончателното нанасяне на композитния материал, по този начин се избягва риска от нежелано кървене.
8. Няма най-добра техника за послойно нанасяне на композитния материал. Може да се използва хоризонтално, вертикално или косо нанасяне. Първата е по-лесна за изпълнение.
9. Финална фотополимеризация под слой глицерин.
10. Проверка на оклузалните и апроксималните контакти.
11. Финиране и полиране.

В съвременната възстановителна стоматология е доста лесно да се работи  чисто и да се постигат добри резултати при  познаване на инструментариума и възможностите на материалите и при спазване на правилата за работа.

източник:stelyitaliano.org