Една от най-честите патологии срещани в нашата ежедневна клинична практика е представена от апроксималния кариес. Възстановяването на кавитети от клас II по правилен начин е много важно, за да се получи функционална контактна повърхност между зъбите. Целта на тази статия е да покаже някои стъпки при избора на подходяща матрица и да илюстрира как да се използва тази матрица правилно за постигане на функционална повърхност на контакт.
С течение на времето са предложени два типа матрични системи: циркумферентна матрица и секционна матрица. Някои изследвания стигат до извода, че използването на секционната матрична система в двуповърхностни кавитети от клас II води до статистически значително по-тесни проксимални контакти, отколкото при използването на циркумферентна матрична система. Ресторации направени с права или контурирана секционна матрица и композитен материал, втората осигурява по-силен маргинален ръб на възстановяване и е най-добрият избор за възстановяване на дефекти от клас II. Има различни размери на матрицата. Някои от матричните системи имат изпъкналост, предназначена да възпроизведе маргиналния апроксимален ръб. Ето защо е важно да изберете правилната височина на матрицата, за да използвате това предимство.
За да използвате правилно секционната матрица и за да постигнете добър резултат, е важно да имате добра препарация на зъба. В повечето случаи е необходимо границите да са извън точката на контакт, ръбовете на кавитета да са изнесени до по-безопасна и лесна за почистване зона, тъй като матрицата трябва да бъде поставена пасивно. В противен случай тя ще се деформира при поставяне между апроксималните повърхности. Сепарирането може да бъде минимално с помощта на стрипинг лента или фин игловиден борер. Пасивното поставяне на матрицата позволява максимално възпроизвеждане на контура на стената.
Друго условие за постигане на адекватен контакт е сепариране на зъбите, което да компенсира дебелината на матрицата и полимеризационното свиване на композитния материал с помощта на сепарационен диск (за премолари, молари или универсален). Ако гингивалната основа не е субгингивално това сепариране може да се осъществи и с ригидно клинче. Клинчето осигурява и плътната адаптация на апикалната зона на матрицата към гингивалния ръб на кавитета.
При липса на достатъчно голямо клинче, което плътно да приляга в зоната, може да използвате отново няколко тефлонови намотки около наличното клинче. Ако добрата адаптация все още не е постигната, клиницистът може да постави тефлон между гърба на матрицата и съседния зъб, по този начин матрицата се притиска към стените на кавитета в желаното място.Използването на дървено клинче при субгингивално разположена гингивална основа ще изкриви матрицата. В подобни случай за адаптиране на матрицата може да използвате тефлон.
Внимание трябва да се обръща и при поставянето на ринга, който може също да изкриви, намачка и да наруши добрата адаптация на матрицата към стените на кавитета. При наличие на процеп, той може да бъде компенсиран с тефлон.
След като всички горепосочени елементи на формовъчната система са поставени и всички условия за добра адаптация са спазени следва деформирането на матрицата с инструмент (топче или друг инструмент с ригидна работна част) в зоната на бъдещата контактна точка.
След спазване на всички препоръки гарантиращи пресъздаване на естествените морфологични особености на апроксималните стени и функция, може да се пристъпи към възстановяване с композит.
източник:styleitaliano.org