Цели на ергономията:
- Подобряване на работния процес чрез елиминиране на излишни стъпки и усилия;
- Свеждане до минимум на психическата и физическата умора;
- Комфорт,качество и удовлетворение на работното място;
Последици:
- Дискомфорт – хронична болка;
- Инциденти – наранявания;
- Умора – грешки;
- Скелетно-мускулни нарушения: болки в кръста и врата, тендинит, епикондилит, карпално-тунелен синдром;
Рискови фактори:
- Продължителна работа с вибриращи инструменти;
- Статична поза;
- Повтарящи се движения (например: scaling);
- Продължителна работа с тежки инструменти или с такива с тънка и неудобна дръжка;
- Прилагане на сила;
Целите на ергономията могат да бъдат осъществени чрез:
- Подходящи ръчни инструменти – редуциращи приложената сила и осигуряващи неутрална позиция в ставите, с дръжка с диаметър 5- 11мм и кръгло напречно сечение, леки и балансирани, цветно кодирани;
- Дентален юнит – най-често използваните инструменти да се разполагат на комфортна дистанция (зона с радиус предмишницата при фиксирана лакътна става);
- Осветление – рефлектор, наконечници с вградено фиброоптично осветление;
- Увеличителни очила/лупи- за подобряване на позата и осигуряване на ясно виждане;
- Стол – трябва да осигурява максимална стабилност на клинициста, лумбална опора, регулиране, опора за ръцете, мобилност и достъп до пациента.Разновидност на стандартните столове е „straddle stool”;
- Поза на пациента – коленете да са разположени малко по-високо от носа, по този начин се осигурява добра мозъчна перфузия, при работа в областта на максилата гърба на стола да е почти успореден на пода, а на мандибулата леко изправен (ментумът сочи надолу);
- Неутрална позиция на клинициста – предмишници и бедра успоредни на пода, 90’ ъгъл в тазобедрената и 105-125’ в коленната става, лакти прибрани до тялото, устата на пациента на нивото на лакътя;
- „stretch break” – кратки почивки между пациентите в които могат да бъдат извършени упражнения за разтягане;