Клинична диагностика
- Оглед – в 3 равнини
- лицева (а)симетрия
- едеми, кръвонасядания, кръвоизливи
- око (булбарно положение, подвижност, зенична ширина, подвижност на клепачите)
- носна лигавица
- Палпация – двустранно, бимануално
- болка
- нарушена цялост на костта
- прагообразно разместване на фрагментите
- патологична подвижност
- крепитация
3. Изследване движенията на долна челюст - степени на тризмус
- плексигласов триъгълник/линийка
- мануално
4. Изследване на повърхностната сетивност
- симетрични убождания с инжекционна игла
- ЕОД на зъбите в ГЧ
- дразнене на конюнктивата с памучни влакънца
5. Изследване движенията на очната ябълка и диплопия
(а)симетрия на очните движения - проследяване на предмет във всички посоки при фиксирана глава
- нормален/двоен образ
- консултация с офталмолог
Параклинична диагностика
Рентгеново изследване
- полуаксиална проекция /нос-брада-отворена уста/
- теменно-мандибуларна проекция /прав Хирц/
- субментална вертикална проекция
- осева рентгенография за foramen opticum /Резе/
- CT
- CBCT
Лечение
Консервативно (диета, аналгетици, антибиотици, физиотерапия)
- без или с минимално разместване на фрагментите
- липса на анатомични и функлионални смущения
Оперативно
- видими лицеви деформации
- ограничения в движението на долната челюст
- персистиращи сетивни промени
- промени в положението и/или нарушени движения на очната ябълка
- праг на margo infraorbitalis
- фрактури на основата на очницата с раздробяване и потъване на фрагменти
Интраорален достъп – методи
- Вестибуларен достъп /метод на Keen и Vielage 1927/
- за пресни едрофрагментни фрактури
- без визуален контрол на репозицията и без възможност за фиксация на фрагментитe - Достъп през максиларния синус /метод на Lothrop 1906/
- при фрактури с едновременни повреди на стените на sinus maxillaris, открити травми и възпалителни изменения на синусната лигавица
- несигурни резултати на репозиция и фиксация
Екстраорален достъп - методи
- Перкутанно наместване с еднозъба кука /Strohmeyer 1944/
- при пресни и едрофрагментни фрактури
- фиксация не може да се осъществи - Темпорален метод /Gillies 1927/
- при пресни, едрофрагментни фрактури
- фрагментите не могат да се фиксират - Остеосинтеза чрез костен шев Adams W. 1940/
- най-често използваният метод
- директен визуален контрол
- бърз оздравителен процес
- приложим при застарели фрактури - позволява рефрактуриране
- приложим при всички възможни наранявания на ябълчната кост, ябълчната дъга и стените на очницата - Достъп по страничния очничен ръб /Frattini 1947/
- разрез в областта на опашката на веждата (1,5-2 см)
- срязват се кожата и подкожието и по тъп начин се отпрепарират pars orbitalis на m. orbitalis oculi
- срязва ce периостът и се отлепва в посока темпорално и към очницата
- с разпатор се прониква медиално на ябълчната кост или дъга, след което се репонират с кука или здрав елеватор - Достъп по долния очничен ръб /трансорбитален, инфраорбитален достъп/
- срязва се кожата на долния клепач (4-5мм отстояния от ръба на клепача)
- послойно отпрепариране на m.orbicularis oculi
- периостът се срязва по най-изпъкналата част на margo infraorbitalis и се отлепва с малък и заоблен разпатор в посока долната стена на очницата и предната стена на sinus maxillaris
- фрагментите се остеосинтезират с по-тънка тел /0,3 мм/
- най-често се комбинира с достъпа по страничния орбитален ръб, от където се репонира ябълчната кост - Трансконюнктивален достъп /Tessier P. 1973/
- естетични и функционални предимства
- при изолирани наранявания на основата на очницата - Компресивната минипластинкова остеосинтеза /Michelet.F./
- осигурява много стабилна фиксация, но е необходима повторна интервенция след около 6 месеца за отстраняване на пластинките - Реконструкция на орбиталните стени чрез трансплантати
- при дефектни фрактури на основата на очницата и по-рядко на страничната стена
- най-често се използват лиофилизирани или замразени тъкани /dura mater, кост, хрущял/ и автотрансплантати /кост от гребена на илиачната кост и ребрен хрущял/
- по-рядко се използват експлантати /титан и неговите сплави, тефлон, дакрон, терилен, силикон и др./
Различните тъкани и материали, използвани като трансплантати
- Предпазват от пролабиране, приклещване и атрофия орбиталните тъкани
- Възстановяват обема на очницата и поддържат очната ябълка
- Коригират положението на очната ябълка и двойните образи
Може да свалите цялата презентация от тук.