Клинична диагностика

1. Оглед – в 3 равнини
   - лицева (а)симетрия
   - едеми, кръвонасядания, кръвоизливи
   - око (булбарно положение, подвижност, зенична ширина, подвижност на клепачите)
   - носна лигавица
   
2. Палпация – двустранно, бимануално
   - болка
   - нарушена цялост на костта
   - прагообразно разместване на фрагментите
   - патологична подвижност
   - крепитация

        3. Изследване движенията на долна челюст - степени на тризмус
        - плексигласов триъгълник/линийка
        - мануално
        4. Изследване на повърхностната сетивност
        - симетрични убождания с инжекционна игла
        - ЕОД на зъбите в ГЧ
        - дразнене на конюнктивата с памучни влакънца
        5. Изследване движенията на очната ябълка и диплопия
        (а)симетрия на очните движения - проследяване на предмет във всички посоки при фиксирана глава
        - нормален/двоен образ
        - консултация с офталмолог

Параклинична диагностика

Рентгеново изследване

• полуаксиална проекция /нос-брада-отворена уста/
• теменно-мандибуларна проекция /прав Хирц/
• субментална вертикална проекция
• осева рентгенография за foramen opticum /Резе/
• CT
• CBCT

Лечение

Консервативно (диета, аналгетици, антибиотици, физиотерапия)
- без или с минимално разместване на фрагментите
- липса на анатомични и функлионални смущения

Оперативно
- видими лицеви деформации
- ограничения в движението на долната челюст
- персистиращи сетивни промени
- промени в положението и/или нарушени движения на очната ябълка
- праг на margo infraorbitalis
- фрактури на основата на очницата с раздробяване и потъване на фрагменти

Интраорален достъп – методи

1.  Вестибуларен достъп /метод на Keen и Vielage 1927/
   - за пресни едрофрагментни фрактури
   - без визуален контрол на репозицията и без възможност за фиксация на фрагментитe
2. Достъп през максиларния синус /метод на Lothrop 1906/
   - при фрактури с едновременни повреди на стените на sinus maxillaris, открити травми и възпалителни изменения на синусната лигавица
   - несигурни резултати на репозиция и фиксация

Екстраорален достъп - методи

1.  Перкутанно наместване с еднозъба кука /Strohmeyer 1944/
   - при пресни и едрофрагментни фрактури
   - фиксация не може да се осъществи
2.  Темпорален метод /Gillies 1927/
   - при пресни, едрофрагментни фрактури
   - фрагментите не могат да се фиксират
3. Остеосинтеза чрез костен шев Adams W. 1940/
   - най-често използваният метод
   - директен визуален контрол
   - бърз оздравителен процес
   - приложим при застарели фрактури - позволява рефрактуриране
   - приложим при всички възможни наранявания на ябълчната кост, ябълчната дъга и стените на очницата
   
4. Достъп по страничния очничен ръб /Frattini 1947/
   - разрез в областта на опашката на веждата (1,5-2 см)
   - срязват се кожата и подкожието и по тъп начин се отпрепарират pars orbitalis на m. orbitalis oculi
   - срязва ce периостът и се отлепва в посока темпорално и към очницата
   - с разпатор се прониква медиално на ябълчната кост или дъга, след което се репонират с кука или здрав елеватор
   
5. Достъп по долния очничен ръб /трансорбитален, инфраорбитален достъп/
   - срязва се кожата на долния клепач (4-5мм отстояния от ръба на клепача)
   - послойно отпрепариране на m.orbicularis oculi
   - периостът се срязва по най-изпъкналата част на margo infraorbitalis и се отлепва с малък и заоблен разпатор в посока долната стена на очницата и предната стена на sinus maxillaris
   - фрагментите се остеосинтезират с по-тънка тел /0,3 мм/
   - най-често се комбинира с достъпа по страничния орбитален ръб, от където се репонира ябълчната кост
   
6. Трансконюнктивален достъп /Tessier P. 1973/
   - естетични и функционални предимства
   - при изолирани наранявания на основата на очницата
   
7. Компресивната минипластинкова остеосинтеза /Michelet.F./
   - осигурява много стабилна фиксация, но е необходима повторна интервенция след около 6 месеца за отстраняване на пластинките
   
8. Реконструкция на орбиталните стени чрез трансплантати
   - при дефектни фрактури на основата на очницата и по-рядко на страничната стена
   - най-често се използват лиофилизирани или замразени тъкани /dura mater, кост, хрущял/ и автотрансплантати /кост от гребена на илиачната кост и ребрен хрущял/
   - по-рядко се използват експлантати /титан и неговите сплави, тефлон, дакрон, терилен, силикон и др./

Различните тъкани и материали, използвани като трансплантати

1. Предпазват от пролабиране, приклещване и атрофия орбиталните тъкани
2. Възстановяват обема на очницата и поддържат очната ябълка
3. Коригират положението на очната ябълка и двойните образи

Може да свалите цялата презентация от тук.