Анатомия на зъбите, алвеоларния израстък и оралната лигавица

Алвеоларен израстък

Той е специализирана костна структура, съдържаща алвеолите на зъбите и участваща в зъбодържащия апарат.

При загубата на зъб той също постепенно се резорбира.

Срез на алвеоларния израстък показващ структурата му съчетана от компактна и спонгиозна костна тъкан и корените на зъбите, разположени в алвеолите

Рентгенографска анатомия на горна и долна челюст и заобикалящите ги структури

Орална лигавица

Оралната лигавица покрива устната кухина и бива:

1. Дъвкателна – гингивата и лигавицата на твърдото небце – 25% от общата повърхност;

2. Покриваща – букалната и лабиална лигавица, лигавицата на пода на устната кухина, свободната алвеоларна лигавица и лигавицата на мекото небце – 60%;

3. Специализирана (вкусова) – по гърба на езика – 15%;

Функции на оралната лигавица:

1. Защитна – на по-дълбоките слоеве от механични сили, повърхностни охлузвания и микроорганизми;

2. Секреторна – слюнка, отделяна от малките и големи слюнчени жлези, която поддържа повърхността влажна;

3. Сензорна – 

- обща (рецепторна) – температура, допир, жажда, болка;

- специфична (вкусова) сетивност – на езика;

- рефлекторна - за гълтателния рефлекс, рефлекса за гадене и за слюноотделянето.

Вроговяващ епител

При него клетките на границата между stratum granulosum и corneum претърпяват промени. В зависимост от тях различаваме:

ортокератинизация, при която:

- ядрото и всички клетъчни органели отпадат;

- клетката се дехидратира;

- оформят се сквами (люспи) от клетки и нишки;

паракератинизация (на дъвкателната лигавица), при която:

- непълно отпадане на органелите и ядрото, а останки от тях се срещат в люспите.

История

Първи сведения за лечението

Хипократ пръв е документирал в своите записки лечението на травмите на зъбите и алвеоларната кост, описвайки употребата на златна тел или коноп за шиниране на фрактурирания или сублуксиран участък към разположени дистално на него зъби и възстановяване на правилната оклузия;

Архиген смятал, че фрактурираните зъби трябва да бъдат ендодонтски лекувани чрез изгаряне на пулпата в кореновия канал с нагорещено желязо;

Гален също отдавал голямо значение на възстановяването на оклузията след дентоалвеоларни травми.

Открита долна челюст в Ливан, датираща от 500 г. пр. Хр.

Златна тел е използвана за шинирането на резците с цел възстановяване на оклузията

Етиология, анамнеза и физикално изследване

Среща се във всички възрасти

Етиологията най-често зависи от възрастовата група:

- При децата най-честа причина са паданията, като по-често се случва при момчетата (2:1);

- При тийнейджърите – контактни спортове (в 1/3 от всички случаи), сбивания, злоупотреби с алкохол и наркотици;

- При възрастните – транспортни произшествия, сбивания, контактни спортове, ятрогенни фактори.

Анамнеза

Търси се информация относно травмата, начина на настъпване и събитията непосредствено преди и след нея;

Рискът от черепно-мозъчни травми изисква обстойно изследване, целящо да отхвърли такива;

Екстра- и интраорален оглед:

- преглед на меките тъкани;

- преглед на челюстните кости и зъбите;

- перкусия и тестуване на виталитета.

Параклинични изследвания

Използват се рентгенографии за откриване на увреждания в подлежащите структури:

- Секторни зъбни - за откриване на коренови фрактури и дислокации;

- ОПГ – за откриване на фрактури на челюстите, алвеоларния израстък и зъбите;

- Абдоминална – при съмнение за погълнати чужди тела;

- На гръден кош – при съмнение за аспириране на чужди тела.

На тази рентгентгенография се открива фрактура в апикалната трета на корените на долните централни резци

Още фрактури в областта на корена на зъбите

ОПГ с фрактурна ивица преминаваща между медиалния корен на зъб 46 и lamina corticalis

Аспириран молар в десния бронх - най-често аспирираните предмети попадат в него, заради анатомичните му особености (с по-големи размери)

Класификация на травмите на зъбите и алвеоларния израстък

Поставяне на диагноза

След като се потвърди травмата на зъбите и/или алвеоларната кост, тя се класифицира за удобство при комуникацията с други специалисти и при избора на протокол за предстоящото лечение. 

Основно са обособени четири групи травми:

- на твърдите зъбни тъкани и пулпата;

- на периодонталния лигамент;

- на венците и оралната лигавица;

- на алвеоларния израстък.

Травми на твърди зъбни тъкани и пулпа

1. Напукване на короната (пукнатина в зъба без загуба на ТЗТ);

2. Фрактура на короната ограничена в емайла, или емайл и дентин, без засягане на корена и пулпата (неусложнена);

3. Фрактура на короната със засягане на пулпата (усложнена);

4. Фрактура на емайла, дентина и цимента без засягане на пулпата (неусложнена фрактура на коронката и корена);

5. Фрактура на емайла, дентина и цимента със засягане на пулпата (усложнена фрактура на коронката и корена);

6. Фрактура на дентина и цимента със засягане на пулпата (фрактура на корена на зъба).

Протоколи за лечение

1. При фрактури ограничени в емайла – заглаждане на острите ръбове и полиране, рядко изграждане с композиционен материал, ЕОД – в деня на лечение и 6-8 седмици по-късно;

2. При фрактури на емайл и дентин без засягане на пулпата – те са най-честите в постоянното съзъбие, могат да доведат до инфекция на пулпата през отворените дентинови тубули. Възстановяват се с композиционен материал, спазвайки адхезивния протокол. Ако са комбинирани с луксация е засегнат съдово-нервния сноп и прогнозата е по-лоша. 

3.1. При фрактури на емайл и дентин със засягане на пулпата на зъби с незавършено кореново развитие:

а) При малки разкрития, до 2 часа от травмата, се препоръчва поставянето на калциев хидроксид, запечатването му с ГЙЦ и възстановяването на зъба с композиционен материал, спазвайки адхезивния протокол;

б) Към пулпотомия се пристъпва след 24ия час от настъпването на травмата или при по-голямо пулпно разкритие (>1,5 mm), използва се калциев хидроксид и се стремим към апексгенезис.

3.2. При фрактури на емайл и дентин със засягане на пулпата на зъби със завършено кореново развитие:

а) При малки разкрития, в първите 24 часа – калциев хидроксид;

б) При разкритие >1,5 mm или след 24ия час – ендодонтско лечение на засегнатия зъб.

4. При фрактури на короната и корена – при лонгитудинални фрактури екстракцията е препоръчителна, а при напречни в областта на шийката зъбът може да се възстанови консервативно

5. При фрактури на корена на зъба

- засягат апикалната или средната трета, рядко цервикалната; биват хоризонтални и диагонални – вторите рядко могат да се забележат на рентгенография първично (най-рано след 2 седмици);

- лечението включва апозиция и ригидна фиксация за 12 седмици; когато е засегната цервикалната трета се пристъпва най-често към екстракция.

Травми на периодонталния лигамент

1. Контузио – засягане на периодонциума с повишена чувствителност при перкусия, без разклащане или изместване на зъба;

2. Сублуксацио – зъбът е разклатен, но не е разместен;

3. Луксацио – разместване на зъба или частична авулсия;

а) интрузия – изместване на зъба апикално в алвеолата;

б) екструзия – частично изваждане на зъба;

в) латерална луксация – изместване на зъба латерално, най-често лингвално;

4. Ексартикулацио (авулсио) – избиване/експулсия на зъб.

Клинична картина и етапи на развитие

Травмите на периодонталния лигамент имат множество изяви. Рентгенографски се наблюдава разместване на зъба или намаляване/пълна загуба на периодонталното пространство;

Наблюдават се следните етапи на развитие:

- първично - настъпилата травма с различна етиология;

- късни усложнения - вторичен резорбтивен процес.

Клинична картина и протоколи за лечение

1. Контузио

- често остава недиагностицирана, тъй като липсват остра клинична симптоматика и рентгенографска находка;

- няма патологична подвижност, кървене и луксация, а само леко нараняване на тъканите; диагнозата се поставя чрез перкусия;

- лечението включва дезартикулация на засегнатия зъб (при възможност на антагониста, за да се избегне допълнителна травма) и диета с меко-кашава храна.

2. Сублуксацио

- наблюдава се повишена подвижност на зъба (без разместване) и често – кървене от гингивалния сулкус;

- зъбът е чувствителен при перкусия и дъвчене;

- лечението повтаря това при контузия, но може да се наложи неригидно шиниране; проследява се за 6-8 седмици;

- при 26% от случаите на сублуксацио настъпва некроза на пулпата и се налага ендодонтско лечение.

 

Пациент със сублуксация на горен централен резец. 

Виждат се екхимози и кървене по гингивалния ръб, които са показател за разкъсването на периодонталните тъкани.

Извършеното лечение включва шинирането на зъба неригидно за период от 2 седмици.

3. Луксацио

a) интрузия

- наблюдава се намалена подвижност и липсва чувствителност при перкусия (установява се метален звук като при анкилоза);

- по-често се среща при зъби от горната челюст;

- възможни усложнения са попадането на зъба в максиларния синус или носната кухина, а при временни зъби – увреждане на зародиша на постоянния зъб;

- лечението зависи от етапа на кореновото развитие на зъба:

• при завършено – репониране на зъба от лекаря по дентална медицина и неригидно шиниране;
• при незавършено – зъбът се проследява 3 месеца в очакване да прорасне отново до нормалната си позиция;

- в 96% от случаите настъпва некроза на пулпата, а в 52% в следствие от нея – и резорбция; в тези случаи се налага ендодонтско лечение; 

- препоръчва се извършването му в рамките на 10-14 ден след травмата; прилага се калциев хидроксид, за да се минимализира възможността от коренова резорбция;

- зъбът се проследява чрез рентгенографии на всеки 3 месеца за период от 6-12 месеца, след което се обтурира дефинитивно.

ОПГ на пациент, при който е настъпила интрузия на зъби 11 и 12. 

Засегнатите зъби са екструдирани и репонирани от лекаря по дентална медицина, след което неригидно шинирани.

б) екструзия

- наблюдава се разкъсване на периодонталния лигамент и на съдово-нервния сноп на пулпата;

- зъбът е силно подвижен и кърви в областта на гингивалния ръб;

- при перкусия звукът е тъп/глух, а периодонталната междина на рентгенография е разширена;

- лечението включва внимателното репониране на зъба като се правят всички тестове на оклузията, за да сме сигурни, че е на правилното място;

- след това се шинира неригидно за 2-3 седмици;

- в 64% от случаите възниква пулпна некроза, затова се налага проследяването на зъба и евентуално ендодонтско лечение.

Клинична и рентгенографска находка в два отделни случая на екструзия.

в) латерална луксация

- най-често лингвално изместване на зъба, обикновено съчетано с фрактура на костните стени на алвеолата;

- при перкусия, тъй като зъбът е вклинен в костните фрагменти, белезите са като на зъб при интрузия;

- лечението не се различава съществено от това при другите видове луксация.

4. Ексартикулацио (авулсио, експулсио)

- клинично се установява празна кървяща алвеола;

- има висок риск от аспирация, поглъщане или физическата загуба на експулсирания зъб;

- ключово е състоянието на клетките от периодонталния лигамент, останали по кореновата повърхност;

- те трябва да се съхранят витални като се държи зъба в специален разтвор/физиологичен разтвор/прясно мляко или слюнка;

Разтвори за съхранение на експулсирани зъби; в България най-честата алтернатива е физиологичен разтвор или прясно краве мляко с pH=6.5-6.7 и осмолалитет=225 mOsm; до набавянето им се препоръчва съхранението на зъба под езика (при деца – под езика на майката)

Разтвор на Hank с pH=7.2 и осмолалитет=320 mOsm

Разтвор ViaSpan с pH=7.4 и осмолалитет=320 mOsm; използва се също за транспорт на органи предназначени за трансплантация

а) на временен зъб

- не се предприема реплантация, заради риска от увреждане на зародиша на постоянния зъб и предстоящото заместване на временния  зъб от него;

- промива се раната с физиологичен разтвор;

- при зъб, който предстои да бъде заменен от постоянен след повече от 6 месеца се изработва местопазител.

б) на постоянен зъб със завършено кореново развитие

- връщането на зъба в алвеолата веднага, още на мястото на инцидента, се препоръчва винаги като:

- зъбът се хваща за короната и ако се е докосвал до почва или други повърхности извън устата на пациента, се измива със студена вода за не повече от 10 sec;

- поставя се в алвеолата и се кара пациентът да захапе кърпичка, за да го придържа на място;

- в случаите, когато това не е възможно, зъбът се съхранява по един от изброените преди малко начини;

- търси се спешно помощ от дентален лекар;

- при правилно съхранение зъбът може да се реплантира до 24 часа след травмата;

- когато е реплантиран веднага

• оставяме зъба на място;
• промиваме с физиологичен разтвор или хлорхексидин;
• уверяваме се в правилното позициониране на зъба както клинично, така и чрез рентгенография.

- когато е съхраняван в разтвор

• почистваме корена на зъба с физиологичен разтвор;
• поставяме анестезия и промиваме алвеолата;
• оглеждаме алвеолата за фрактури на костните стени и ако има такива, репонираме фрагментите;
• реплантираме зъба бавно, без да прилагаме сила.

- когато НЕ е съхраняван в разтвор или е поставен в разтвор след повече от 60 min извън устата

• почистваме корена на зъба с марля, за да премахнем мъртвите клетки на периодонталния лигамент;
• извършваме екстраорално ендодонтско лечение;
• останалите стъпки са същите като тези при зъби, които са съхранявани правилно.

в) на постоянен зъб с незавършено кореново развитие

- връщането на зъба в алвеолата веднага, още на мястото на инцидента, се препоръчва винаги като се спазват същите инструкции, както при зъбите със завършено кореново развитие;

- в случаите, когато това не е възможно, зъбът се съхранява по един от изброените преди малко начини;

- търси се спешно помощ от дентален лекар;

- когато е реплантиран веднага

• оставяме зъба на място;
• промиваме с физиологичен разтвор или хлорхексидин;
• уверяваме се в правилното позициониране на зъба както клинично, така и чрез рентгенография;
• целта при тези зъби е да се постигне реваскуларизация и завършване на кореновото развитие;
• ако този процес не е успешен, се провежда ендодонтско лечение.

- когато е съхраняван в разтвор

• почистваме корена на зъба с физиологичен разтвор;
• топикалното приложение на антибиотици (потапяне в Doxycycline 1 mg в 20 ml физ. разтвор за 5 min) повишава шансовете за успешна реваскуларизация;
• поставяме анестезия и промиваме алвеолата;
• оглеждаме алвеолата за фрактури на костните стени и ако има такива, репонираме фрагментите;
• реплантираме зъба бавно, без да прилагаме сила.

- когато НЕ е съхраняван в разтвор или е поставен в разтвор след повече от 60 min извън устата

• прогнозата е лоша, а очакваният резултат е анкилоза (заместителна външна коренова резорбция), но все пак се прави, поради естетични, функционални и физиологични индикации и за да се запази алвеоларния контур; 
• след време все пак се налага поставянето на имплантат на мястото на зъба;

- когато НЕ е съхраняван в разтвор или е поставен в разтвор след повече от 60 min извън устата

• почистваме корена на зъба с марля, за да премахнем мъртвите клетки на периодонталния лигамент;
• извършваме екстраорално ендодонтско лечение;
• като профилактична мярка за забавяне на развитието на анкилозата зъбът се поставя в 2% разтвор на натриев флуорид за 20 min;
• останалите стъпки са същите като тези при зъби, които са съхранявани правилно.

- при всички случаи след реплантация на експулсиран зъб се прилага неригидно шиниране за 2 седмици (когато не е съхраняван според препоръките – 4 седмици);

- изписват се антибиотици за орален прием за 1 седмица:

• препоръчително от групата на тетрациклините за пациенти над 12 години или Penicillin V за тези под 12 години;

- преценява се нуждата от реваксинация срещу тетанус;

- пациентите се инструктират да:

• избягват контактни спортове и други рискови фактори;
• приемат течно-кашава храна за период от до 2 седмици, след което нормално натоварване на зъба;
• измиват зъбите с мека четка след всяко хранене;
• използват вода за уста с хлорхексидин 0,1% два пъти дневно за период от 1 седмица.

- в рамките на 7-10 дни, но преди премахването на шината, се извършва ендодонтско лечение, ако е индицирано;

- развитието на засегнатия зъб се проследява 4 седмици след реплантирането, 3 месеца, 6 месеца, 1 година и след това всяка година.

Графики отразяващи успешното оздравяване на пулпата и съответно на периодонталния лигамент във времето след реплантация.

В 40% от случаите при зъби с незавършено кореново развитие се запазва пулпата витална след 1 година, а при зъбите със завършено - под 5%.

Периодонталният лигамент оздравява и оцелява за повече от година в 50% от случаите при зъби с незавършено и в 25% от случаите при такива със завършено кореново развитие. След петата година процентът намалява с 5% и в двете групи.

Шините трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да се поставят директно още при първото посещение;

2. да стабилизират засегнатия зъб в правилна позиция;

3. да осигурят неригидно фиксиране (с изключение на случаите с коренови фрактури) за целия период;

4. да не травмират венците и да не предразполагат към развитие на кариес, както и да позволяват почистване;

5. да не влияят на оклузията и артикулацията;

6. да позволяват ендодонтски достъп;

7. да отговарят на естетичните изисквания;

8. да се премахват без да се травмира отново зъба.

Експулсиран постоянен зъб със завършено кореново развитие; интраорална снимка и рентгенография преди и след реплантирането му и поставянето на шина от композиционен материал

- изработване на шина от композиционен материал:

1. репониране/реплантация на зъба;

2. почистване, дезинфекция, изолиране и подсушаване;

3. използва се индивидуално огъната тел или фибровлакно, които обхващат по 1 или 2 зъба от всяка страна на засегнатия/те зъб/и;

4. ецване на инцизалната трета на вестибуларните повърхности за 30-60 sec с фосфорна киселина;

5. измиване на гела за 20 sec и подсушаване;

6. тел или влакно по повърхността на зъбите – пасивно;

7. стабилизиране на телта/влакното с самополимеризиращ или фотополимеризиращ композиционен материал*;

8. заглаждане на острите ръбове.

*препоръчва се използването на контрастиращ цвят материал за по-лесното и щадящо премахване на шината без засягане на подлежащия емайл

Късни усложнения след травми на периодонталния лигамент

Видове коренова резорбция

- Външна (на повърхността на корена)

1. Повърхностна 

2. Заместителна (анкилоза)

3. Възпалителна

- Вътрешна (на кореновия канал)

1. Заместителна

2. Възпалителна

Външна коренова резорбция

1. Повърхностна 

- развиват се резорбционни лакуни, които се заместват от цимент; 

- в повечето случаи lamina corticalis е незасегната; 

- на рентгенография може да не се вижда находка или да е във вид на обширна слаба сянка по латералната коренова повърхност.

2. Заместителна (анкилоза)

- неразличимо сливане на костта и кореновите тъкани, които са изцяло заместени от новообразувана кост;

- на рентгенография се наблюдава загуба на периодонталното пространство и напредваща коренова резорбция.

3. Възпалителна

- периодонталната тъкан в областта на апекса на зъба е подчертано възпалена в следствие от некроза/възпаление на пулпата от кореновия канал;

- на рентгенография се наблюдават окръглени зони от резорбирани цимент и дентин.

Рентгенографии на случаи с коренова резорбция:

1. Вътрешна; 2. Външна възпалителна; 3. Външна заместителна; 4. Външна повърхностна

Вътрешна коренова резорбция

Тя се среща доста по-рядко от външната коренова резорбция.

1. Заместителна

- представлява метапластично заместване на нормалната пулпна тъкан с компенсаторна кост;

- характерна при коренови фрактури и по-рядко при луксация.

2. Възпалителна

- често се развива на нивото на шийката на зъба;

- причина са навлезлите през дентиновите тубули бактериални клетки или техни токсини;

- нормалната пулпна тъкан се преобразува в гранулационна тъкан с макрофаги, които резорбират дентина от стените на кореновия канал;

- на рентгенография се наблюдава нетипична овална слаба сянка с уголемени размери в пулпната камера.

Рентгенография на горен латерален резец с вътрешна възпалителна резорбция. 

Зъбът е с анамнеза за претърпяна в миналото сублуксация.

Травми на венците и оралната лигавица

Абразио

Контузио

Лацерацио

Клинична картина и протоколи за лечение

- травмите на венците и оралната лигавица представляват риск от възпаление и развитие на некроза на подлежащите костни тъкани;

- често те са показател за подлежаща травма;

- целта на лечението е да осигури витални меки тъкани върху подлежащите кости.

1. Абразио – повърхностна рана, при която епителната или гингивална тъкан е одраскана или протрита;

- лечението включва промивка с физиологичен разтвор и отстраняване на чужди тела, ако има такива;

- при необходимост се остъргва повърхностния слой на засегнатата тъкан като инструментът се държи перпендикулярно на нея;

- рядко се налага антибиотична профилактика.

2. Контузио – кръвоизлив на подкожна тъкан без разкъсването на покриващата я лигавица;

- лечението включва промивка с физиологичен разтвор и внимателно оглеждане на мястото;

- подлежащият кръвоизлив/екхимоза обикновено е самоограничаващ се;

- антибиотична профилактика е ненужна.

3. Лацерацио – най-честите травми; може да са причинени от/съпроводени с фрактури на подлежащите кости;

- лечението включва промивка и репониране на фрагментите;

- некротичните участъци се премахват и се зашива раната без да се опъват краищата ѝ;

- трябва да се помисли за реимунизация срещу тетанус, както и антибиотична профилактика.

Травми на алвеоларния израстък

1. Раздробяване на алвеолата – често причинено от интрузия или латерална луксация

2. Фрактура на една от стените на алвеолата

3. Фрактура на целия алвеоларен израстък

4. Фрактура на тялото на долна или горна челюст 

Травми на алвеоларния израстък; в първия случай – на единична стена на алвеолата, а във втория – на целия алвеоларен израстък

Протоколи за лечение

- поради анатомията си, най-често фрактурите засягат алвеоларния израстък в областта на фронталните зъби и премоларите;

- в зависимост от тежестта на фрактурата се използва отворен (хирургично) или затворен (консервативно) метод на лечение;

- при консервативно лечение фрагментите се репонират ръчно и се шинират ригидно за 4 седмици;

1. Травма с тъп предмет в лицево-челюстната област довела до фрактура на алвеоларния израстък и разкъсвания на околните меки тъкани; 

2. Рентгенографията потвърждава алвеоларната фрактура с лингвално изместване на долните резци;

3. Редукция и освобождаване на фрагмента, репонирането им и шинирането му с вестибуларна дъга; дезинфекция и обработка на периоралните тъкани.

- при тежки размествания и затруднение при репонирането се прилага хирургично лечение;

- при него се прави разрез апикално от фрактурната ивица, който да осигури добър достъп;

- след това фрагментът се освобождава и намества до постигане на правилна позиция и оклузия;

- фрагментите се шинират с малка (2.0 mm) монокортикална пластинка;

- качественото зашиване на раната е ключово в предпазването от бактериална инфекция;

- след шинирането на костните фрагменти се прилага втора шина на зъбите, които са засегнати;

- запазват се зъбите, дори да са за екстракция, поне до оздравяването на костта (4 седмици);

- за успешно се счита лечението на фрактурите на алвеоларния израстък, ако се запази виталитета на зъбите в засегнатия участък;

• ако фрактурата е разположена апикално от апексите на зъбите, пулпата е изложена на по-малък риск;
• ако е на нивото им рискът е много по-висок;

Травми при деца

- поради периода, в който се намират децата (прохождат, играят навън) травмите на зъбите, алвеоларна кост и оралната лигавица са често срещани при тях;

- при лечението на тези пациенти може да се наложи седация или обездвижването им, защото понякога не съдействат;

- тези допълнителни фактори са причина да разгледаме особеностите на травмите при деца отделно;

Анатомичното разположение на временния зъб спрямо зародиша на развиващия се постоянен зъб.

- травмите с размествания са по-чести при деца, заради по-голямата еластичност на челюстните им кости;

- винаги при лечение на травми във временното съзъбие се има предвид опасността от засягането на развиващия се орално или апикално разположен зародиш на постоянния зъб;

- засягането на зародиша в следствие от травма на временния зъб може да бъде причина за нарушение в одонтогенезата.

1. Нормална позиция;

2. Интрузия на временния и засягане на зародиша на постоянния зъб; 

3. Постоянен зъб с хипоплазия в следствие от интрузия на временен зъб.

Връзка между видовете периодонтални травми на временни зъби и последствията за постоянните.

Както се вижда при сублуксация в 70% от случаите постоянният зъб не е засегнат. При екструзия този процент е около 65%, а при интрузия и ексартикулация значително намалява – съответно 30% и 45%.

Автори:

Теодора Тодорова

Божидар Сойтариев 

Студенти във ФДМ - София

Може да свалите презентацията от тук.

Библиография:

1. Peterson’s Principles of Oral and Maxillofacial Surgery – Third Edition, 2011

2. Лицево-челюстна и орална хирургия, под редакцията на проф. д-р Р. Угринов, дмн, 2017

3. Орална хирургия, проф. д-р Д. Атанасов, дм, Първо издание, 2011

4. American Academy of Pediatric Dentistry, https://www.aap.org/

5. International Association of Dental Traumatology, Guidelines (Dent Traumatol 2012;28:88-96)

6. Color atlas and text of histology / Leslie P. Gartner, James Hiatt. — 6th ed.

7. Sobotta Atlas of Human Anatomy, Head, Neck and Neuroanatomy, Urban & Fisher - 15th ed.